Комплексите – нашият сигурен собствен капан

Доказано е, че никой не може да ни нарани без нашето мълчаливо съгласие. Комплексът за малоценност обикновено съпровожда именно кадърните, но болезнено чувствителни хора. Понякога от свръхделикатност, понякога от криворазбрано насадено мислене тези хора стават жертва на собствените си предразсъдъци. Най-вече от второто.
Години наред им е внушавано, че скромността краси човека. И те са остават

в сянката на онези, които хич не ги е грижа

дали са скромни или не – просто са се тикали напред с желанието да ги забележат час по-скоро. И действително са били забелязвани. Може и да не са пращели от ум или способности, но верни на нахалството си са постигали място под слънцето и то не какво и да е, а най-вече централно.
Нещо като с тези ученици, които никога не са наясно защо вдигат ръка в час, но тя непрекъснато е вирната. Отговорът може да е бил съвсем грешен, но учителя си казва: Виж го ти – старае се! А онзи с истинските знания смутено е навел глава и няма куража да се изправи. Винаги чака удобния момент. Само че понякога

точно така минава целият живот – в чакане

на удобния момент. Пред това време онези, нахаканите, само с едно вдигане на ръка отнемат момичето или момчето на живота ти, мечтаната кариера или признание. Няма значение колко умен и способен си, след като нямаш куража да се стегнеш и докажеш. Така се раждат аутсайдерите. Толкова много напълно празни и неталантливи хора успяват да дръпнат напред само защото истински умните и способните самоотвержено и глупаво са отстъпили правото си на глас и съществуване.
В живота често се случва така, че именно хората, на които някога си помагал да си напишат домашното днес се изявяват като твои началници и даже не можеш да гъкнеш. Верен на дългогодишното възпитание продължаваш да преглъщаш явната несправедливост и най-много мислено да се разбунтуваш. Но само за кратко. В главата ти просто

няма място за истински бунт,

тъй като капанът на собствените ти комплекси така здраво те е захапал, че почти си задушен от болка. Толкова е силна, че ти трябва здраво раздрусване за да си кажеш: По дяволите! Този живее моят живот! И пак, както и във всичко, просто имаш два избора. Единият е да наведеш глава под гилотината на погрешното си мислене и възпитание, другият – да прогледнеш. Никой няма право да те лиши от онова, което по право ти се полага, освен самият ти. Можеш да бъдеш сигурен, че когато разбереш и осмислиш това действително този път ти ще вдигнеш ръка. И животът ще те посочи.

Доказано: сънят ни прави по-красиви! За какво да следим при избора на мултимедиен проектор
Comments are closed.